Бях там
разчорлените облаци и хукна
след светли гръмотевични талази...
Над спечената пръст небето
рукна!
Бях там, когато жилавите клони
се блъскаха в огньовете... свистяха...
Небето, разлюляно, се разрони,
с извит гръбнак, настръхнал от уплаха...
Бях там, когато птиците гнездяха
от днес за утре... без да чакат рожба!
Къртиците във плиткото оряха,
очаквайки поредната прокоба!
Бях там, когато вятърът свирепо
развиваше снагата си плющяща!
Глава похлюпи в смръзналите шепи -
безпаметно ридаеща Земята!
Бях там. А помня само онзи пясък,
посипващ люто в орбитите страшни...
И онзи непосилен птичи крясък...
Небето - изпилено и искрящо!
..................
Бях там. А днес къде съм?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени