25.09.2007 г., 8:57

Бях там

1.6K 0 19
Бях там, когато бурята обязди
разчорлените облаци и хукна
след светли гръмотевични талази...
Над спечената пръст небето
рукна!
Бях там, когато жилавите клони
се блъскаха в огньовете... свистяха...
Небето, разлюляно, се разрони,
с извит гръбнак, настръхнал от уплаха...
Бях там, когато птиците гнездяха
от днес за утре... без да чакат рожба!
Къртиците във плиткото оряха,
очаквайки поредната прокоба!
Бях там, когато вятърът свирепо
развиваше снагата си плющяща!
Глава похлюпи в смръзналите шепи -
безпаметно ридаеща Земята!
Бях там. А помня само онзи пясък,
посипващ люто в орбитите страшни...
И онзи непосилен птичи крясък...
Небето - изпилено и искрящо!
..................
Бях там. А днес къде съм?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...