Sep 25, 2007, 8:57 AM

Бях там

  Poetry
1.6K 0 19
Бях там, когато бурята обязди
разчорлените облаци и хукна
след светли гръмотевични талази...
Над спечената пръст небето
рукна!
Бях там, когато жилавите клони
се блъскаха в огньовете... свистяха...
Небето, разлюляно, се разрони,
с извит гръбнак, настръхнал от уплаха...
Бях там, когато птиците гнездяха
от днес за утре... без да чакат рожба!
Къртиците във плиткото оряха,
очаквайки поредната прокоба!
Бях там, когато вятърът свирепо
развиваше снагата си плющяща!
Глава похлюпи в смръзналите шепи -
безпаметно ридаеща Земята!
Бях там. А помня само онзи пясък,
посипващ люто в орбитите страшни...
И онзи непосилен птичи крясък...
Небето - изпилено и искрящо!
..................
Бях там. А днес къде съм?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...