Sep 25, 2007, 8:57 AM

Бях там

  Poetry
1.6K 0 19
Бях там, когато бурята обязди
разчорлените облаци и хукна
след светли гръмотевични талази...
Над спечената пръст небето
рукна!
Бях там, когато жилавите клони
се блъскаха в огньовете... свистяха...
Небето, разлюляно, се разрони,
с извит гръбнак, настръхнал от уплаха...
Бях там, когато птиците гнездяха
от днес за утре... без да чакат рожба!
Къртиците във плиткото оряха,
очаквайки поредната прокоба!
Бях там, когато вятърът свирепо
развиваше снагата си плющяща!
Глава похлюпи в смръзналите шепи -
безпаметно ридаеща Земята!
Бях там. А помня само онзи пясък,
посипващ люто в орбитите страшни...
И онзи непосилен птичи крясък...
Небето - изпилено и искрящо!
..................
Бях там. А днес къде съм?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....