10.07.2008 г., 6:53 ч.

Бях те изгубила... 

  Поезия
1008 0 15

 

Бях те изгубила,

бях те отрекла.

Бях се разлюбила,

бях се зарекла.

 

Търсех се в нищото,

скитах сред призраци.

Мразех, не виждах,

вярвах в измислици.

 

Бродех в мъглата,

страх си събирах,

после съдбата си

нервно гримирах

 

с тайни мечти

и празни надежди.

Всичко захвърлях.

Не спрях. Не проглеждах.

 

................................

 

А някъде в мен

слънце изгряваше.

Всеки нов ден

теб ми даряваше.

 

И тихичко, някъде,

там, над дъгата,

с твойта усмивка

блестеше зората.

 

Страхът се стопи,

омразата рухна,

смехът ме пропи,

светът ми избухна.

 

С няколко щрихи

и топла ръка

ти нарисува ми

тази дъга.

 

И с нея прокара

през мойта съдба

нежност, доверие

и доброта.

 

ПП: Забравих да споделя, че това стихче е силно повлияно от песните "OVER THE RAINBOW", "Дъга" и от един наистина слънчев човек. :)

 

http://www.youtube.com/watch?v=fZNJf-h7F8s 

 

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??