Бях те изгубила...
Бях те изгубила,
бях те отрекла.
Бях се разлюбила,
бях се зарекла.
Търсех се в нищото,
скитах сред призраци.
Мразех, не виждах,
вярвах в измислици.
Бродех в мъглата,
страх си събирах,
после съдбата си
нервно гримирах
с тайни мечти
и празни надежди.
Всичко захвърлях.
Не спрях. Не проглеждах.
................................
А някъде в мен
слънце изгряваше.
Всеки нов ден
теб ми даряваше.
И тихичко, някъде,
там, над дъгата,
с твойта усмивка
блестеше зората.
Страхът се стопи,
омразата рухна,
смехът ме пропи,
светът ми избухна.
С няколко щрихи
и топла ръка
ти нарисува ми
тази дъга.
И с нея прокара
през мойта съдба
нежност, доверие
и доброта.
ПП: Забравих да споделя, че това стихче е силно повлияно от песните "OVER THE RAINBOW", "Дъга" и от един наистина слънчев човек. :)
http://www.youtube.com/watch?v=fZNJf-h7F8s
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
