Бях ти истина, път и живот
Бях ти истина с люляков дъх.
Наркотично просмукана в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.
Бях ти път - каменист и суров
и те водех през иглени вечности.
Бях по-вярна и бедна от Йов
и заспивах пред пъклени крепости.
Бях живота ти. С огнен камшик
ти проправях пътеки. И пазех те.
Дълго топлех, изгарях за миг.
(Неусетно зарастваха раните.)
Бях ти Бог, но ти бе атеист.
(С ангелите до смърт се наплакахме.)
Най-накрая приех Антихрист.
И на пътя за Ада те чакаме.
02.02.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
