Бях забравил

Бях забравил, че звездите блестят

и даряват с блясъци пищни небето.

 Бях забравил, че в малкия ни свят

 се впускат в танц земята и морето.

Не допусках, че птиците могат дори,

 такива вълшебни куплети да пеят

 и весел огън в дома да гори

 и чудни светулки посред нощ да греят.

А беше в мрак сърцето обвито

 и дишаше някак насила едва.

 Радостта в облаци черни бе скрита,

 далече от всяка по-свежа трева.

Но свърши се вече с тази печал,

 в синевата проблясна лъч светлина,

 вещаеща чуден и див карнавал,

 даряващ гори и поля с топлина.

Денят ми започва с лъчиста усмивка,

 която ме радва и тласка напред.

 Виното червено става все по-пивко,

 щом ти си до мен - мой чуден късмет.

С изгрева идваш - сияйна, красива,

 не смее залеза дори да почука

 и с опашка подвита унил си отива,

 не успял да намери в небето пролука.

А когато луната яви се отново,

 бледнее пред пламъка в твоите очи.

 Като славеи запяват нощните сови

 и изскачат наяве всички мечти.

А бях забравил, че звездите блестят

 и даряват ни радост в мразовитата зима.

 Благодаря, че яви се в малкия ми свят.

 Надявам се вечно до мен да те има.