selene727 (Северина Даниелова)
129 1332
25.09.2014 г., 22:30 ч.

Бял гълъб (Контури на съновединие) 

  Поезия » Друга
560 0 4

Над всичко, що е неспокойно,

царува бялото пространство.

И всичко там е бяло

както Цялост -

със цвят на истинска усмивка.

 

Дървото се извайва стройно,

със свойте клони -

сякаш че от мрамор,

но по-изящни

и от най-изящното

творение

на Микеланджело.

 

Какви изтънчени колони -

почти чупливи,

а са здрави повече

от тялото на обелиска.

 

Главата преклони си ниско!

Поклон пред искреното щастие.

И нека мислите ти заприличат

на перестите облаци -

възвишени

във ирисите на красивото.

 

Докоснат си от нежност -

пръстите момичешки.

Седефеният допир

на обичане.

Вселяваш се в душата

на кокичето.

В кристала на росата -

вдишваш се.

 

Когато дланите се съберат във шепи,

ти даряват

полета освободен в сърцето ти.

Разтварят се

крилете ти към въздуха.

Лицето ти -

усмихва пак,

за първи път

Вселената.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз като Мисана - в началото започваш страхотно, но след това някак се измества идеята, внушена с първите:
    "Над всичко, що е неспокойно,
    царува бялото пространство.
    И всичко там е бяло
    както Цялост"

    Нежно докосване на момчешки ръце?
  • Мисана, съгласна съм с теб ха-ха, съня си е сън
    Анна, радвам се, че ти е харесало
    Красимир, благодаря, че оцени (:
    -С
  • Хубави образи и ценни мисли открих тук!
  • "Над всичко, що е неспокойно,
    царува бялото пространство.
    И всичко там е бяло
    както Цялост"

    Тук е голямата находка на стиха. Това съм го имал като лично преживяване в мистичен план и затова оценявам много високо горните редове. Другото са момичешки лудоири, които разбира се одобрявам.

    От мен - отличен!
Предложения
: ??:??