Бял гълъб (Контури на съновединие)
Над всичко, що е неспокойно,
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка.
Дървото се извайва стройно,
със свойте клони -
сякаш че от мрамор,
но по-изящни
и от най-изящното
творение
на Микеланджело.
Какви изтънчени колони -
почти чупливи,
а са здрави повече
от тялото на обелиска.
Главата преклони си ниско!
Поклон пред искреното щастие.
И нека мислите ти заприличат
на перестите облаци -
възвишени
във ирисите на красивото.
Докоснат си от нежност -
пръстите момичешки.
Седефеният допир
на обичане.
Вселяваш се в душата
на кокичето.
В кристала на росата -
вдишваш се.
Когато дланите се съберат във шепи,
ти даряват
полета освободен в сърцето ти.
Разтварят се
крилете ти към въздуха.
Лицето ти -
усмихва пак,
за първи път
Вселената.
© Северина Даниелова All rights reserved.
