Бял йероглиф
Помниш ли прастария мотив,
че светът е място за двамина?
Исках да съм шеметно щастлив...
Слънчев лъч над вишнева градина.
Бях номад, пустинник, бедуин.
Скитник между севера и юга.
Всеки бях, но... винаги един,
неспособен да обича друга.
Утринен и пролетно-мъглив
в теб заклевам мъжката си песен.
Пръстите ни - бял йероглиф -
да се слеят в порив безсловесен.
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
