Бяла луна

12.12.2017 г., 7:51 ч.

Поезия

283 1 5

На Михаил Булгаков

Бяла луна -

куп отражения

в облачен прах -

като видение.

Много Луни -

късове огледални,

кръгли почти,

почти реални.

Все по-назад,

все по-навътре,

лунен парад

в нощната плът.

Полет след скок,

после падение,

отчаян зов

за опрощение.

Прошка - вина

и думи - клетви,

слова - стъпала

право в небето.

Прибрани крила

и жал заспала.

В съня - Луна.

Една и цяла.

18.02.2016

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-12-13T08:50:36+02:00

Красив стих, Мария! Поздравявам те!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-12-12T22:18:21+02:00

Луната все си е една и все още свети с отразена светлина. Природен закон.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-12-12T22:07:26+02:00

Смениха ни дограмата на прозореца. Една вечер, имаше пълнолуние, погледнах навън и видях луната, а отстрани, подредени в редичка няколко сърпа. Трябваха ми секунди, за да разбера, че това са отражения в стъклото, толкова реални изглеждаха. После се сетих за Луната на Булгаков и така се получи стихотворението.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-12T09:58:25+02:00
генек (Георги Коновски)

2017-12-12T08:17:18+02:00

Хубаво...