12.12.2017 г., 7:51

Бяла луна

476 1 5

              На Михаил Булгаков

 

Бяла луна -

куп отражения

в облачен прах -

като видение.

 

Много Луни -

късове огледални,

кръгли почти,

почти реални.

 

Все по-назад,

все по-навътре,

лунен парад

в нощната плът.

 

Полет след скок,

после падение,

отчаян зов

за опрощение.

 

Прошка - вина

и думи - клетви,

слова - стъпала

право в небето.

 

Прибрани крила

и жал заспала.

В съня - Луна.

Една и цяла.

 

18.02.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...