На Михаил Булгаков
Бяла луна -
куп отражения
в облачен прах -
като видение.
Много Луни -
късове огледални,
кръгли почти,
почти реални.
Все по-назад,
все по-навътре,
лунен парад
в нощната плът.
Полет след скок,
после падение,
отчаян зов
за опрощение.
Прошка - вина
и думи - клетви,
слова - стъпала
право в небето.
Прибрани крила
и жал заспала.
В съня - Луна.
Една и цяла.
18.02.2016
© Мария Димитрова Все права защищены