12 дек. 2017 г., 07:51

Бяла луна

481 1 5

              На Михаил Булгаков

 

Бяла луна -

куп отражения

в облачен прах -

като видение.

 

Много Луни -

късове огледални,

кръгли почти,

почти реални.

 

Все по-назад,

все по-навътре,

лунен парад

в нощната плът.

 

Полет след скок,

после падение,

отчаян зов

за опрощение.

 

Прошка - вина

и думи - клетви,

слова - стъпала

право в небето.

 

Прибрани крила

и жал заспала.

В съня - Луна.

Една и цяла.

 

18.02.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....