Dec 12, 2017, 7:51 AM

Бяла луна

  Poetry
479 1 5

              На Михаил Булгаков

 

Бяла луна -

куп отражения

в облачен прах -

като видение.

 

Много Луни -

късове огледални,

кръгли почти,

почти реални.

 

Все по-назад,

все по-навътре,

лунен парад

в нощната плът.

 

Полет след скок,

после падение,

отчаян зов

за опрощение.

 

Прошка - вина

и думи - клетви,

слова - стъпала

право в небето.

 

Прибрани крила

и жал заспала.

В съня - Луна.

Една и цяла.

 

18.02.2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...