На Михаил Булгаков
Бяла луна -
куп отражения
в облачен прах -
като видение.
Много Луни -
късове огледални,
кръгли почти,
почти реални.
Все по-назад,
все по-навътре,
лунен парад
в нощната плът.
Полет след скок,
после падение,
отчаян зов
за опрощение.
Прошка - вина
и думи - клетви,
слова - стъпала
право в небето.
Прибрани крила
и жал заспала.
В съня - Луна.
Една и цяла.
18.02.2016
© Мария Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
