Бяла приказка
Бяла приказка
Днес приказка бяла от сън ме събуди.
Вълшебнице, кой те изпрати при мен?
Разтваряш ми щедро своите хребети
и вятърът спира внезапно пленен.
Тичам от радост сред бяла магия!
Ти мислите мрачни прогони далече.
Душата си цялата ще ти открия.
Завинаги двете твои сме вече.
И полетели сред бяло сияние,
търсим да влезем във верни следи.
Даряваш ни щедро ти упование,
а с него и бели крилати мечти.
И луда забрава през мене препуска,
и приказка бяла е пролетен ден,
и цвят от черешата топло се спуска,
и бяла надежда се влива у мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
