18.12.2008 г., 22:32

Бяла приказка

636 0 8

Ще бъде тихо, много тихо,

като в приказка,

облечени във бяло балерини

ще танцуват.

Вятърът, притихнал в клоните,

смълчано ще наднича.

И само бегъл лъч в златисто

ще гали мислите ми,

докато оставяйки следи

в минорно,

с молитвен шепот се сбогувам

с  най-светлото на моята душа.

Подреждайки във шепа

спомени красиви,

за най-горещата прегръдка,

онази на любовта.

Ще бъде тихо, много тихо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....