18.12.2008 г., 22:32

Бяла приказка

637 0 8

Ще бъде тихо, много тихо,

като в приказка,

облечени във бяло балерини

ще танцуват.

Вятърът, притихнал в клоните,

смълчано ще наднича.

И само бегъл лъч в златисто

ще гали мислите ми,

докато оставяйки следи

в минорно,

с молитвен шепот се сбогувам

с  най-светлото на моята душа.

Подреждайки във шепа

спомени красиви,

за най-горещата прегръдка,

онази на любовта.

Ще бъде тихо, много тихо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...