Dec 18, 2008, 10:32 PM

Бяла приказка

  Poetry
643 0 8

Ще бъде тихо, много тихо,

като в приказка,

облечени във бяло балерини

ще танцуват.

Вятърът, притихнал в клоните,

смълчано ще наднича.

И само бегъл лъч в златисто

ще гали мислите ми,

докато оставяйки следи

в минорно,

с молитвен шепот се сбогувам

с  най-светлото на моята душа.

Подреждайки във шепа

спомени красиви,

за най-горещата прегръдка,

онази на любовта.

Ще бъде тихо, много тихо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...