Бяла съм,мамо...
Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми
взела, ума си мамо загубих.
Реката буйна от ложе излиза
в душа ми мътна вода разлива.
Край мене птичка глас заизвива,
мъката ми с криле да разтвори,
да лети мамо далеко, далеко.
Слънце в коси ми пролет заплита,
радост мила на цвете раздава,
тъга ми със лъчи да отнеме,
любовна ми мъка да вземе.
Бяла съм, мамо, бяла и червена,
най-лична мома отредена.
Омайно биле в китка съм свила,
дъхаво, нежно до сърце свила.
Кога птица към слънце полети
и буйна река нозе ми охлади
до мойто либе песен да стигне
с омайно биле сърце му да взема.
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми
взела, ума си мамо загубих.
Реката буйна от ложе излиза
в душа ми мътна вода разлива.
Край мене птичка глас заизвива,
мъката ми с криле да разтвори,
да лети мамо далеко, далеко.
Слънце в коси ми пролет заплита,
радост мила на цвете раздава,
тъга ми със лъчи да отнеме,
любовна ми мъка да вземе.
Бяла съм, мамо, бяла и червена,
най-лична мома отредена.
Омайно биле в китка съм свила,
дъхаво, нежно до сърце свила.
Кога птица към слънце полети
и буйна река нозе ми охлади
до мойто либе песен да стигне
с омайно биле сърце му да взема.
© Надя Вълканова All rights reserved.
. Поздрав и от мен!
