Тази мека бяла тишина
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,
сякаш за да пререди нещата.
В сънищата всичко е възможно –
даже да се видиш в образ нов...
Пак сама, но вече не самотна,
слушам как ми шепнеш за любов.
Сбирам думите и ги подреждам –
пиша малка приказка за нас.
Краят ѝ към тебе ме повежда –
през море от бяла светлина.