15.01.2021 г., 5:47

Бяла зима нека има

2.1K 7 26

Тупа черги Януари,

трупа преспи по върхари,

с бял снежец и тази зима,

весели игри да има!

 

Пърхат пухкави снежинки

като нежни перушинки

и килимче цяло стана

още рано от зара́на!

 

Котки, кучета, мишлета

с любопитните очета

искат в сняг да поиграят,

сърчицата им не траят!

 

Кака Сврака до комина

в тъмно пи си витамина.

Скоро ще навряка всички –

знак да слагат ръкавички!

 

С бяла гугла и кожухче,

Облачко изплете пухче

на опашката на Зайче,

сгушено като кравайче.

 

А Мечето на Балкана

хърка кротко до Лисана.

То сънува пролет ясна,

Тя – кокошчицата прясна!

 

Бяла зима нека има –

да е здрава и любима!

За дечицата най-малки –

чудни, слънчеви пързалки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Само един глас ви дели, така че ти си си истински победител. Очаквам те в следващото предизикателство, защото пишеш отлично детска поезия.
  • Юри, ясно е, че твоето стихотворение е малко встрани от темата. Но освен темата има и други условия и мисля, че съвсем справедливо си там, където трябва Не ми прехвърляй твоята тежка отговорност към почитателите, ами започвай да мислиш следващата тема Поздрави! Благодаря ви, Таня и Иржи!
  • Краси!!! 😊 Победителка си! 😀
  • Като съм бляла, Краси, сега не мога да се гордея, че съм допринесла за успеха!Остава ми да те поздравя с пожелание следващия път твое да е първото място!
  • Чудесен стиху Ина! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...