12.04.2022 г., 16:35 ч.

Бялата котка 

  Поезия
272 0 0

Дъждът вали, и всичко става сиво.

Стоим един до друг, аз и бялата котка

Вперили поглед в дъжда.

Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.

На котка, която гледа навън.

 

Стоим двама, а тя заспива на топка

Уморена от толкова дъжд.

Колко малко и трябва на една котка за да бъде щастлива.

Малко сухо местенце, и порция дъжд.

 

Стоим двама, а тя се прозява

Протяга се

Напълно доволна на вид.

Светът е прекрасен, нали.

Светът е прекрасен дори мрачен и сив.

И колкото иска нека вали.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??