Бялата котка
540
0
0
Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън.
Стоим двама, а тя заспива на топка
Уморена от толкова дъжд.
Колко малко и трябва на една котка за да бъде щастлива.
Малко сухо местенце, и порция дъжд.
Стоим двама, а тя се прозява
Протяга се
Напълно доволна на вид.
Светът е прекрасен, нали.
Светът е прекрасен дори мрачен и сив.
И колкото иска нека вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Иванов Все права защищены
