Бялата котка

Дъждът вали, и всичко става сиво.

Стоим един до друг, аз и бялата котка

Вперили поглед в дъжда.

Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.

На котка, която гледа навън.

Стоим двама, а тя заспива на топка

Уморена от толкова дъжд.

Колко малко и трябва на една котка за да бъде щастлива.

Малко сухо местенце, и порция дъжд.

Стоим двама, а тя се прозява

Протяга се

Напълно доволна на вид.

Светът е прекрасен, нали.

Светът е прекрасен дори мрачен и сив.

И колкото иска нека вали.