... И пак осъмнах...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от
очите ти събирал...
Сетне на Морето,
на моя верен спътник,
разгневих се, а думите ми все така
не стигат,
за да те усмихна...
Но... Няма!
Няма вече звук...
Или пък картина...
От Самотата е, Мария, от тази Бяла Стая...
© Питър Хайнрих Всички права запазени
и много!