25.06.2007 г., 19:37 ч.

Бялата Стая 

  Поезия
705 0 5

... И пак осъмнах...

Спомних си,

във кухи редове съм

себе си подгонил...

 

Кубчета от радост от

очите ти събирал...

Сетне на Морето,

на моя верен спътник,

разгневих се, а думите ми все така

не стигат,

за да те усмихна...

 

Но... Няма!

Няма вече звук...

Или пък картина...

От Самотата е, Мария, от тази Бяла Стая...

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??