Бялата Стая
... И пак осъмнах...
Спомних си,
във кухи редове съм
себе си подгонил...
Кубчета от радост от
очите ти събирал...
Сетне на Морето,
на моя верен спътник,
разгневих се, а думите ми все така
не стигат,
за да те усмихна...
Но... Няма!
Няма вече звук...
Или пък картина...
От Самотата е, Мария, от тази Бяла Стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени