9.08.2017 г., 19:59

Бяло

378 0 0

Властелин на ледниковите епохи

и близък на слънчевата светлина,
ахроматично своеволен,
с широкоспектърна душа...
Сравняван и олицетворяващ,
приблизителен, труднопостижим,
въображения яркостно пленяваш,
мечтания захранваш с добрина.

 

Върху черното си очеваден,
на другите предаваш лекота,
безпристрастно топлина не отразяваш,
еквивалент на чистота...

 

От белите покривки, през
белите рокли върху бели чаршафи,
поемат бъдеща с бели надежди...
От началото до края,
сред цветове в бяла самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...