9 ago 2017, 19:59

Бяло

  Poesía
385 0 0

Властелин на ледниковите епохи

и близък на слънчевата светлина,
ахроматично своеволен,
с широкоспектърна душа...
Сравняван и олицетворяващ,
приблизителен, труднопостижим,
въображения яркостно пленяваш,
мечтания захранваш с добрина.

 

Върху черното си очеваден,
на другите предаваш лекота,
безпристрастно топлина не отразяваш,
еквивалент на чистота...

 

От белите покривки, през
белите рокли върху бели чаршафи,
поемат бъдеща с бели надежди...
От началото до края,
сред цветове в бяла самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...