8.01.2022 г., 21:22 ч.

Бяло чудо 

  Поезия
449 4 20

Утрото криле разпери,

слънцето блести, катери

зимния си небосвод

и разтваря снежни двери

времето, студът се пери

пред смълчания народ.

 

Весели деца обичат

снежни топки, хвърлят, тичат

и боричкат се в захлас,

със снежинките се кичат,

азбуката снежна сричат,

пълнят с радост всеки час.

 

Снежният човек насреща

в детските ръце усеща

колко хубаво расте,

май не му достига нещо,

моркова за нос нарежда

русо палаво дете.

 

Гладно ято от врабчета

с попремръзнали крачета

борят се за късче хляб,

ледени пътечки светят

и ледът е цяла педя,

а отгоре пада сняг.

 

Зимата е чудо бяло,

чисто снежно огледало,

всичко черно се покри,

в снежнобелите ѝ зали

греят блеснали кристали

нощем, денем от зори.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??