Бяло чудо
Утрото криле разпери,
слънцето блести, катери
зимния си небосвод
и разтваря снежни двери
времето, студът се пери
пред смълчания народ.
Весели деца обичат
снежни топки, хвърлят, тичат
и боричкат се в захлас,
със снежинките се кичат,
азбуката снежна сричат,
пълнят с радост всеки час.
Снежният човек насреща
в детските ръце усеща
колко хубаво расте,
май не му достига нещо,
моркова за нос нарежда
русо палаво дете.
Гладно ято от врабчета
с попремръзнали крачета
борят се за късче хляб,
ледени пътечки светят
и ледът е цяла педя,
а отгоре пада сняг.
Зимата е чудо бяло,
чисто снежно огледало,
всичко черно се покри,
в снежнобелите ѝ зали
греят блеснали кристали
нощем, денем от зори.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
