Бяло цвете
Oт изток, като роза, аленее се небето,
от ляво в мен пулсиращо сърцето...
Завихрени минутите изтичат с утрото.
В сандъче бяло, цъфнало кокичето.
Видях цветчетата им бели във съня си,
главици как провират със дъха си,
как радостно, разтварят се с усмивка,
достигайки очите ми с милувка...
Денят разпуква се, като кокиче бяло.
Една жена от болка плаче в самота,
на нея искам да изпратя цветето,
да я усмихна с нежна белота.
от ляво в мен пулсиращо сърцето...
Завихрени минутите изтичат с утрото.
В сандъче бяло, цъфнало кокичето.
Видях цветчетата им бели във съня си,
главици как провират със дъха си,
как радостно, разтварят се с усмивка,
достигайки очите ми с милувка...
Денят разпуква се, като кокиче бяло.
Една жена от болка плаче в самота,
на нея искам да изпратя цветето,
да я усмихна с нежна белота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
