18 ene 2007, 13:57

Бяло цвете 

  Poesía
725 0 9
Oт изток, като роза, аленее се небето,
от ляво в мен пулсиращо сърцето...
Завихрени минутите изтичат с утрото.
В сандъче бяло,  цъфнало кокичето.
Видях цветчетата им бели във съня си,
главици как провират със дъха си,
как радостно, разтварят се с усмивка,
достигайки очите ми с милувка...
Денят разпуква се, като кокиче бяло.
Една жена от болка плаче в самота,
на нея искам да изпратя цветето,
да я усмихна с нежна белота.







© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??