Бяло гълъбче красиво,
тук под пейката се скрило.
Искаш ли трошичка хляб,
мирен да е този свят?
Искаш ли деца да пеят,
всички дружно да се смеят?
Искаш ли гори зелени
и цветята пременени,
слънцето да грее веч,
грижите да са далеч?
Значи искаш всичко ти,
дето и човек цени.
© Анна Станоева Всички права запазени