Бяло и черно
Бяло и черно
Какъв прекрасен летен ден:
небе – безоблачно и чисто
и ето, ти вървиш до мен
с очи щастливи и лъчисти.
Събирам горските цветя,
венчета нежни ти изплитам
и славя Бога и деня
любов, че мога да изпитам.
Разхождаме се из леса,
ръце във сладка близост вплели,
на люляк дъха твоята коса -
от щастие сме сякаш онемели.
Със трясък падат кофи от боклук:
пияните се бият пак след бара.
Щастливият ми сън завършва тук,
от мъка плача – паля си цигара…
Георги Гълъбов
Какъв прекрасен летен ден:
небе – безоблачно и чисто
и ето, ти вървиш до мен
с очи щастливи и лъчисти.
Събирам горските цветя,
венчета нежни ти изплитам
и славя Бога и деня
любов, че мога да изпитам.
Разхождаме се из леса,
ръце във сладка близост вплели,
на люляк дъха твоята коса -
от щастие сме сякаш онемели.
Със трясък падат кофи от боклук:
пияните се бият пак след бара.
Щастливият ми сън завършва тук,
от мъка плача – паля си цигара…
Георги Гълъбов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Гълъбов Всички права запазени
