Sep 20, 2008, 11:24 AM

Бяло и черно

  Poetry » Love
1.1K 0 18
Бяло  и черно


Какъв прекрасен летен ден:
небе – безоблачно и чисто
и ето, ти вървиш до мен
с очи щастливи и лъчисти.


Събирам горските цветя,
венчета нежни ти изплитам
и славя Бога и деня
любов, че мога да изпитам.


Разхождаме се из леса,
ръце във сладка близост вплели,
на люляк дъха твоята коса -
от щастие сме сякаш онемели.


Със трясък падат кофи от боклук:
пияните се бият пак след бара.
Щастливият ми сън завършва тук,
от мъка плача – паля си цигара…


Георги  Гълъбов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...