Бясна съм ти, Боже !
in memoriam>>>
Ти, там горе!
Няма ли да спреш?
Стига си събирал
кървав дан!
С младо агне
няма да се наядеш,
има болни старци
за курбан,
които ти се молят
всяка вечер
от адовите мъки
да ги отървеш
и сутрин
да не се събудят...
Но не!
Не би...
Решил си!
Децата от земята ни
да взимаш!
До кога
с кръвта им детска
като мехлем
раните си ще промиваш
и... с майчини сълзи,
като с отвара
напуканите устни ще поиш!
Не ослепя ли, Боже,
като гледаш
бащи как ровят
черната земя?
Как забиват
ноктите си в камък
и целуват кръст
... вместо чедА!
Не се ли умори
да наблюдаваш
как обедняваме
на младост
и живот!
Живот ли...?
Може ли
да се живее
без тези,
за които си живял.
Сега не съществуват!
Не живеят!
Изпратили при теб деца!
Стига, Боже!
Свидни са ни рожбите!
Нали...
и ти от майка си роден!?
Попитай я,
ей тъй и ако може,
какво и е било
във този ден?!
Бясна съм ти, Боже!
Не разбра ли?!
Знам, че всичко
е във твоите ръце!
Само, моля ти се,
ако може,
поне във ангели
ги превърни!
Предварително благодаря на прочелите!
Моля, не оценявайте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
