Бясна съм ти, Боже !
in memoriam>>>
Ти, там горе!
Няма ли да спреш?
Стига си събирал
кървав дан!
С младо агне
няма да се наядеш,
има болни старци
за курбан,
които ти се молят
всяка вечер
от адовите мъки
да ги отървеш
и сутрин
да не се събудят...
Но не!
Не би...
Решил си!
Децата от земята ни
да взимаш!
До кога
с кръвта им детска
като мехлем
раните си ще промиваш
и... с майчини сълзи,
като с отвара
напуканите устни ще поиш!
Не ослепя ли, Боже,
като гледаш
бащи как ровят
черната земя?
Как забиват
ноктите си в камък
и целуват кръст
... вместо чедА!
Не се ли умори
да наблюдаваш
как обедняваме
на младост
и живот!
Живот ли...?
Може ли
да се живее
без тези,
за които си живял.
Сега не съществуват!
Не живеят!
Изпратили при теб деца!
Стига, Боже!
Свидни са ни рожбите!
Нали...
и ти от майка си роден!?
Попитай я,
ей тъй и ако може,
какво и е било
във този ден?!
Бясна съм ти, Боже!
Не разбра ли?!
Знам, че всичко
е във твоите ръце!
Само, моля ти се,
ако може,
поне във ангели
ги превърни!
Предварително благодаря на прочелите!
Моля, не оценявайте!
© Анета All rights reserved.
