18.01.2023 г., 18:37  

Бъдеща художничка

309 3 5

Купи ми, бабо, четки и боички,

моливи цветни  - нови новенички,

пастели и флумастери дори,

че мисъл странна днес ме озари.

 

Реших художничка да ставам аз.

Да се науча… в профил и в анфас

портрети да рисувам със талант

като Реноар, Да Винчи и Рембранд.*

 

Пейзажи също със голям мерак

ще багря аз от сутрин, та до мрак,

че даже Шишкин, Репин и Моне**

не ще надминат моето небе.

 

А най-добре е, аз като Ротко̀***,

в полетата абстрактни… на око

да мятам четките по детски смело,

и багрите да смесвам най - умело.

 

А после, който е разбрал, кой не,

по-важно е… картините сърце

да имат и пред тях да ахкат всички,

защото са шедьоври те…с чертички!

 

17. 01. 2023 г.

 

 

*- художници портретисти

** - художници пейзажисти

*** Марко Ротко̀- художник еспресионист

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "по-важно е… картините сърце

    да имат и пред тях да ахкат всички,"

    Така се започва - с една мечта и няколко чертички...
  • Прекрасно е, Танче! Магически картини изплуваха пред мен - цветни, шарени, лекокрили и с чертички за снежинки! Отражения на техните чудни светове!
  • И аз така го приемам, Скити! Благодаря ти за хубавите думи! Пък аз стихчетата си ги събирам за нова детска стихосбирка!
  • Хубаво е, Таничка! Жалко, че не е в предизвикателството... Но ти много добре ги редиш детските стихчета, така, че - всяко зло - за добро!
  • И защото не ми се даде възможност да го публикувам в Предизвикателството "За сцената мечтая", го качвам тук, на страницата си. Вярвам, че случайни неща няма, затова за там ще си напиша друго!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...