31.01.2007 г., 15:18

Бъдеще

1.1K 0 4
През всички дни на миналото бъдеще
се мъчех нещо да открия
Не стигам с малко с малко губя
Малко ми остава и да съм до теб но не
Не е така наредено бъдещото минало
Далечната ръка не ще погали
уморените очи
И думите безгласни не покриват
глухите мечти
Но срещат се душите и ако в тях
е зрънцето на бъдеща любов то стига
Не допир нито звук дори без лик
и капчица движение
Но искаме ли пак сме там
В бъдещото наше опиянение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...