Jan 31, 2007, 3:18 PM

Бъдеще

  Poetry
1.1K 0 4
През всички дни на миналото бъдеще
се мъчех нещо да открия
Не стигам с малко с малко губя
Малко ми остава и да съм до теб но не
Не е така наредено бъдещото минало
Далечната ръка не ще погали
уморените очи
И думите безгласни не покриват
глухите мечти
Но срещат се душите и ако в тях
е зрънцето на бъдеща любов то стига
Не допир нито звук дори без лик
и капчица движение
Но искаме ли пак сме там
В бъдещото наше опиянение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...