Jan 31, 2007, 3:18 PM

Бъдеще

  Poetry
1.1K 0 4
През всички дни на миналото бъдеще
се мъчех нещо да открия
Не стигам с малко с малко губя
Малко ми остава и да съм до теб но не
Не е така наредено бъдещото минало
Далечната ръка не ще погали
уморените очи
И думите безгласни не покриват
глухите мечти
Но срещат се душите и ако в тях
е зрънцето на бъдеща любов то стига
Не допир нито звук дори без лик
и капчица движение
Но искаме ли пак сме там
В бъдещото наше опиянение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...