31 ene 2007, 15:18

Бъдеще

  Poesía
1.1K 0 4
През всички дни на миналото бъдеще
се мъчех нещо да открия
Не стигам с малко с малко губя
Малко ми остава и да съм до теб но не
Не е така наредено бъдещото минало
Далечната ръка не ще погали
уморените очи
И думите безгласни не покриват
глухите мечти
Но срещат се душите и ако в тях
е зрънцето на бъдеща любов то стига
Не допир нито звук дори без лик
и капчица движение
Но искаме ли пак сме там
В бъдещото наше опиянение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...