9.03.2020 г., 11:49

Бъдеще... (фентъзи)

805 0 0

 

Бъдеще...

(фентъзи)

 

Получили Живот назаем

мечтаем си през Вековете,

все някога да разгадаем

генома и на Боговете...

 

... Тогава вече, богоравни

навярно ще сме и разумни

и ще избегнем всички явни,

и тайни нашенски „зулуми”...

 

И тук, на Родната планета

надлъж и шир, от край до края,

ще вземем първо от небето

при нас: легендата за Рая...

 

...След туй ще забраним войните –

оръжията във музеите

ще си ръждясват вечно - скрити

там от ръцете на злодеите.

 

Напрóлет с нежност заразителна

(дори в тъга от дни предишни!),

Страстта ще бъде задължителна –

в градини с нацъфтели вишни...

 

... но няма вече за Звездите

обезумели да мечтаем,

защото тайните им скрити –

тогава вече ще ги знаем...

 

... понеже само Светлината

от мъртвите звезди*, все още

разнася в Космоса мълвата,

че уж реално светят нощем...

 

... Но щастие ще е догдето,

с безсмъртието сме  наясно,

а тук, на Родната планета –

внезапно не ни стане тясно!...

 

19.02.2017.                                                    

*много от звездите са „умрели” преди милиарди

години и само светлината им пътува през Безкрая до нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...