4.03.2008 г., 7:41

Бъдещето на земните светлини

1.2K 0 1
Бях почти забравил това чувство -
да се рея из небето като птица.
Сега осъзнах и какво пропускам
в компанията на всичките звезди.
Бях се превърнал в листа от спомени
и нечие лице, поставено на скица.
Но сега светлините ми напомниха,
какво бе чувството да полетиш.

И виждам небето,
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.

Бях се отказал да търся светлината,
заровил я бях в нечий ковчег.
Любовта обаче надигна глас в тишината
и от набпрежението дойдоха искри.
Бях загубил волята си да продължа
и ето, че тя ме превръща в теб,
сякаш мога още дълго да греша,
без някой огнен лъч да си отмъсти.

И виждам небето
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.

С огън ли идва
звукът от небето?
Пламъкът удря
силно в сърцето.
И аз изнемогвам,
да, аз изнемогвам
срещу това да се боря,
там, горе в небето,
и тук, сред толкова хора.
Не знам какво напред ще намеря
и дори не осъзнавам какво предстои.
Времето ме оставя
в бъдещето на земните светлини,
където някога живеех.

И виждам небето
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...