7.07.2007 г., 16:59

Бъдещо писмо (Гурбет)

2.3K 0 9

Бъдещо писмо
до децата ми
Мина, Митко и Стефка

Сполай, сине! До века!
Срещаш ли, синко, Човека?
Споделяш ли хляб с Гладния?
Жажда гасиш ли у Жадния?

Виждам те: Расъл-порасъл.
Баща си, чедо, надрасъл...

Имаш го, сине - в излишък -
все що се купува.
Не питам: "Де стигна?", едничък.
Най питам те: Как пътува?!!

2 Февруари 2003 - ЧРД! - Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "сине" на Югозапад се употребява наместо "детето ми"
  • Прекрасен стих!
    Път към щастието ще намерим като правим другите щастливи!
    Поздравления!
  • "Сполай, сине! До века!
    Срещаш ли, синко, Човека?"
    Много, много силно стихотворение! Адмирации!
  • Вълнуващо!
  • Прави ми впечатление палитрата от стилове, които владееш. Понякога си делничен и засищащ като заводски хляб. Друг път - хрускав като курабия. Тук ми приличаш на ръчно омесен козунак.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...