18.03.2008 г., 23:16

Бъди

1.3K 0 16
Не стъпвай във следи от стъпки.

Те са извървяни.

Утъпкани пътеки не търси.

Прахът по тях със спомени застлан е.

Ще се препъваш в тях и ще боли.

Да, има белези жигосали душата.

Палачите с доброто накажи.

Сълзите си платени с болка - тежък данък,

за мигове щастливи запази.

Вдигни очи и срещай светлината.

Към нея винаги лети.

Крилата може някога да имат рани.

Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...