18.03.2008 г., 23:16

Бъди

1.3K 0 16
Не стъпвай във следи от стъпки.

Те са извървяни.

Утъпкани пътеки не търси.

Прахът по тях със спомени застлан е.

Ще се препъваш в тях и ще боли.

Да, има белези жигосали душата.

Палачите с доброто накажи.

Сълзите си платени с болка - тежък данък,

за мигове щастливи запази.

Вдигни очи и срещай светлината.

Към нея винаги лети.

Крилата може някога да имат рани.

Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...