Те са извървяни.
Утъпкани пътеки не търси.
Прахът по тях със спомени застлан е.
Ще се препъваш в тях и ще боли.
Да, има белези жигосали душата.
Палачите с доброто накажи.
Сълзите си платени с болка - тежък данък,
за мигове щастливи запази.
Вдигни очи и срещай светлината.
Към нея винаги лети.
Крилата може някога да имат рани.
Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
