Mar 18, 2008, 11:16 PM

Бъди

  Poetry
1.3K 0 16
Не стъпвай във следи от стъпки.

Те са извървяни.

Утъпкани пътеки не търси.

Прахът по тях със спомени застлан е.

Ще се препъваш в тях и ще боли.

Да, има белези жигосали душата.

Палачите с доброто накажи.

Сълзите си платени с болка - тежък данък,

за мигове щастливи запази.

Вдигни очи и срещай светлината.

Към нея винаги лети.

Крилата може някога да имат рани.

Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...