Те са извървяни.
Утъпкани пътеки не търси.
Прахът по тях със спомени застлан е.
Ще се препъваш в тях и ще боли.
Да, има белези жигосали душата.
Палачите с доброто накажи.
Сълзите си платени с болка - тежък данък,
за мигове щастливи запази.
Вдигни очи и срещай светлината.
Към нея винаги лети.
Крилата може някога да имат рани.
Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
няколко пъти...
светлината ще ни спаси !
аплодирам те Мери !