Те са извървяни.
Утъпкани пътеки не търси.
Прахът по тях със спомени застлан е.
Ще се препъваш в тях и ще боли.
Да, има белези жигосали душата.
Палачите с доброто накажи.
Сълзите си платени с болка - тежък данък,
за мигове щастливи запази.
Вдигни очи и срещай светлината.
Към нея винаги лети.
Крилата може някога да имат рани.
Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
