18 мар. 2008 г., 23:16

Бъди

1.3K 0 16
Не стъпвай във следи от стъпки.

Те са извървяни.

Утъпкани пътеки не търси.

Прахът по тях със спомени застлан е.

Ще се препъваш в тях и ще боли.

Да, има белези жигосали душата.

Палачите с доброто накажи.

Сълзите си платени с болка - тежък данък,

за мигове щастливи запази.

Вдигни очи и срещай светлината.

Към нея винаги лети.

Крилата може някога да имат рани.

Но в свободата винаги ще бъдеш Ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...