Бъди до мене тази нощ, Любима
Не искам тази нощ да те мечтая -
душата ми умира в самота!
Без дума топла цялата омая
превръща в болка всяка красота.
Желал бих тази нощ копнеещ ласки
да има на кого да се раздам
Нощта е мрачна, ала с цветни краски
ще бъде в мен, ако и ти си там.
Да бъде ден и да пребъде Радостта
родена във усмивките на хората...
Пред щастието е безсилна старостта,
дори от нея да се ражда в нас умората.
До теб усещам как напира Пролетта
Разцъфва в цветове, разлиства клони...
И вятърът разнася аромати!
Живея с Тебе под властта на Младостта
Воюват в мене чувства легиони!
И осъзнавам бавно страсти несъзнати...
/На Златка!/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
