Не знам с думи дали може
любовта да се изкаже?
Дали няма да е по-добре
да падна на колене?

Кажи ми как да ти покажа,
че чувствата си мога да докажа?
С писмо, с подарък щедър?
Или просто с този стих ведър...

Нямам думи и не зная
как да ти призная...
Така силно ме замая
и днес душата ми омая...

Невъзможно е това - си казвам,
готова съм - гордостта си премазвам!
Щом може ти - значи мога и аз,
не трябва да има гордост при нас!

Тя е за хора,
които не успяват да влязат в отбора
на силните, 
а се лутат при самочувствието на слабите!

Няма нещо по-истинско от това
да осъзнаеш, че на света
съществува една наистина стойностна дума
и да накараш човекът до теб да продума...
                            Обичам те, знай!
                            Обичаш ме и ти - признай!
Да точно това е думата - обич...
Щом се събудиш, слънчевият лъч
веднага на лицето ти попада
и ти казва - не се рови в тази клада...

В тази клада на лъжи.
Трябва да бъдеш истински ти,
за да оцелеят мечтите и чувствата ти!
Да преодолеят времето, в което вярват на клюки!

Бъди истински, бъди себе си! Само така можеш да се докажеш на света - да докажеш, че си човек, който заслужата истински живот, а от там нататък съдбата решава ще си получиш ли заслуженото :)