29.11.2020 г., 8:24

Бъди ми.

636 3 0

Да, може би си много наранен
и влачил си душичката си,
дълго време,
и толкова си срастнал ,
ден след ден,
със тежкото си,
непосилно бреме.
Така жестоко врязал се е в теб
коравият ритник на битието,
че свикнал си да бъдеш победен
и да ти пише "роб" във досието.
Навярно, своята тъга, сега,
със името "Съдба", наричаш,
и стигне ли  до тебе  светлина,
побягваш, и не искаш да обичаш.
Но знай, че щом настъпи вечерта
и облаците, черни, се постелят,
за теб ще бъде моята ръка,
дори и пръстите ми - струни, да треперят.
Хвани се, много здраво, и се дръж.
Запомни, че не бих те изпуснала.

Във крехкия ми свят, ще бъдеш силен мъж,
когото никога, (ама никога.) не бих напуснала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...