Да, може би си много наранен
и влачил си душичката си,
дълго време,
и толкова си срастнал ,
ден след ден,
със тежкото си,
непосилно бреме.
Така жестоко врязал се е в теб
коравият ритник на битието,
че свикнал си да бъдеш победен
и да ти пише "роб" във досието.
Навярно, своята тъга, сега,
със името "Съдба", наричаш,
и стигне ли  до тебе  светлина,
побягваш, и не искаш да обичаш.
Но знай, че щом настъпи вечерта
и облаците, черни, се постелят,
за теб ще бъде моята ръка,
дори и пръстите ми - струни, да треперят.
Хвани се, много здраво, и се дръж.
Запомни, че не бих те изпуснала.

Във крехкия ми свят, ще бъдеш силен мъж,
когото никога, (ама никога.) не бих напуснала...