26.06.2015 г., 23:05

Бъдно

657 0 3


Ще Те намеря в омагьосания свят,
където с Теб отдавна се залутахме,
ще Те открия в притаилия се град
и заедно отново ще сме Пътя си!
Ще Те намеря, пръстен си в сърцето,
въздишка нежна в грейнали очи,
ще Те открия, светъл белег на лицето
и ще последвам с Тебе лунните лъчи!
Тогава яхнали сияйните комети,
преплели танца с хиляди съдби,
дарили всички с птицата-утеха
и с Огъня във нашите гърди,
ще сътворим Кристален дом за двама,
в Небесена люлка - цялата Земя,
и ще превърнем със крила от Пламък,
Света във Приказка на Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...