Богата си, на всичко си богата –
гори, полета, планини, реки.
С природа уникална на земята
закърмени са нашите души.
Богата си с Родопа, и със Рила,
с дъха, обвил вековните гори.
С водите натежали с мощна сила,
родени, там, от древните скали.
Богата си с полетата си китни
на Тракия, покрити с вкусен плод.
Със пещери потайни, колоритни,
със равнината Дунавска – без брод.
Богата си с Балкана по средата,
укрил войводи, четници, бойци.
В сърцата носим те – добра и свята,
окопите са твоите дворци.
И щом се люшне вятърът ти хладен,
в ума ми зашумява майчин стон.
Да имам те … това ми е награда,
Българийо, целувам те с поклон!
© Данаил Таков Всички права запазени