1.01.2016 г., 16:30  

Българийо, родино свята

844 1 0

БЪЛГАРИЙО, РОДИНО СВЯТА

 

 

Българийо, родино свята, защо тъй жално, милно плачеш ти?!

Какво са сторили със тебе, та кротко в ъгъла стоиш!?

Защо продадоха те в робство, защо изпиха твойта кръв!?

 

Нима не беше ти за пример, със твойта дивна красота!?

Нима не беше ти за пример, със твойта девствена чистота!?

Нима не страдаха от завист, заради твоята ВЕЛИЧЕСТВЕНА ДОБРОТА!?

 

Българиойо, родино свята, къде са твоите деца!?

Защо богатствата ти ценни, са пръснати накрай света!?

Защо престъпници и кукловоди, се подиграват с твоите деца!?

Кога ЗАКОНЪТ се превърна, в поредната отворена врата!?

 

Нима не бе ти майка, обединила, най-достойните на света - славяни, прабългари и траки!?

Не бяха ли открити в твоите недра, най-древните богатства!?

Властта е дар от Бога, и дори за кратко да е във чуждите ръце, душата е СВОБОДНА!

 

Българийо, родино свята, чадата твои са навред и сам за себе си е всеки, цар и аскет!

А твоята азбука любима моя, отеква ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА!

 

 

 - Явор Занков Мартинов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Мартинов Всички права запазени

Една загубена държава, един спечелен нов свят!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...