БЪЛГАРИЙО, РОДИНО СВЯТА

Българийо, родино свята, защо тъй жално, милно плачеш ти?!

Какво са сторили със тебе, та кротко в ъгъла стоиш!?

Защо продадоха те в робство, защо изпиха твойта кръв!?

Нима не беше ти за пример, със твойта дивна красота!?

Нима не беше ти за пример, със твойта девствена чистота!?

Нима не страдаха от завист, заради твоята ВЕЛИЧЕСТВЕНА ДОБРОТА!?

Българиойо, родино свята, къде са твоите деца!?

Защо богатствата ти ценни, са пръснати накрай света!?

Защо престъпници и кукловоди, се подиграват с твоите деца!?

Кога ЗАКОНЪТ се превърна, в поредната отворена врата!?

Нима не бе ти майка, обединила, най-достойните на света - славяни, прабългари и траки!?

Не бяха ли открити в твоите недра, най-древните богатства!?

Властта е дар от Бога, и дори за кратко да е във чуждите ръце, душата е СВОБОДНА!

Българийо, родино свята, чадата твои са навред и сам за себе си е всеки, цар и аскет!

А твоята азбука любима моя, отеква ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА!

 - Явор Занков Мартинов